В тази книга авторът събира своите най-ярки спомени от детството и юношеството си по време на социализма в България. През погледа на едно дете оживяват улиците на стария квартал, игрите в двора на училището, гласовете на близките и малките съкровища - от изписаните тетрадки до спуканата топка с прякор. Това е лично пътешествие назад във времето, към един свят, който вече не съществува, но живее в паметта. С искреност и носталгия авторът напомня, че домът не е само мястото, където живеем, а онова, което остава в нас - със спомените, приятелствата и детските мечти.

"Тази книга с епизоди от моето детство, прекарано на изток от "желязната завеса", се роди заради естествения въпрос, зададен от дългогодишната ми приятелка Ребека от Нова Зеландия, а именно: Какъв ли е бил животът от тази стана на завесата?"
Александър Илиев - Сандото