Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

„Черен мрак“ е втората книга от поредицата за случаите на Ари Тор – младия детектив, оставил забързания живот в Рейкявик, за да натрупа полицейски опит в малко северно градче в сърцето на красив фиорд.
Годината е 2010-а. В Исландия е лято, но страната и хората ѝ все още се възстановяват след като преди няколко месеца силно вулканично изригване залива столицата с тонове пепел, а въздушните коридори в голяма част от Европа остават блокирани.
За разлика от динамичното ежедневие на големия град, в северните части на острова е сравнително спокойно. Но само докато не се появява труп на мъж пребит до смърт. И така новият ни любимец Рагнар Йонасон още веднъж разбунва духовете в Сиглюфьордюр. Следват нов заплетен случай за Ари Тор Арасон и компания; трафик на плът, още мрачни тайни и мръсни сделки под повърхността на айсберга.
Скандинавският ноар е един от най-предпочитаните напоследък жанрове от почитателите на трилъри. Причините са много: енергията, усещането, изразните средства, цялостният послевкус, които ти остават след последната страница са различни от тези на западния модел и най-вече човешкото същество като основен градивен елемент на повествованието със своите чувства, слабости, тъмните кътчета на душата му, отношенията му с околните. И тук убийството, всички останали престъпления, на които ставаме свидетели докато четем „Черен мрак“ – явни и прикрити, са използвани само за фон на цялостната история. И ако в „Снежна слепота“ само ни е било намекнато за по-нататъшното израстване на героите, то тук вече ставаме свидетели на тяхното постепенно надграждане. Авторовото перо бавно и търпеливо наслагва всеки един слой от личността и характерите на героите, като не забравя да ги подправи с щипка емоционална обремененост за по-наситен вкус.
Рагнар Йонасон, млад и талантлив, фен на Нейно Величество Агата Кристи, явно отлично знае как да задържи интереса на читателя, защото за пореден път ни изправя на нотки в очакване, едновременно спокоен, едва разгръщащ сюжета докато напрежението се просмуква в съзнанието ти, пъпли по мозъчната ти кора като термит. Силно препоръчвам „Черен мрак“ на всички почитатели на висококачественото криминале. На хората, прочели „Снежна слепота“ припомням да продължат серията. Очакват ни още по-заплетени случаи и още по-емоционална завръзка!