Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Всеизвестна истина е, че скандинавците нямат равни в писането на трилъри. Може да кажем, че това е тяхното си нещо, националният им спорт. Неоспорим факт е, че са майстори в жанра. Дали продуктивността им се дължи на безкрайните бели нощи, които са способни да те побъркат в определен момент, никой не знае, но сега държа в ръцете си поредния скандинавски щедьовър с клеймото на любимата ми поредица „Северно сияние“ на издателство Ера.
Ари Тор тъкмо е завършил академията в Рейкявик и решава да започне полицейската си кариера в малко градче в северните фиорди на Исландия. Сиглюфьордюр е буквално миниатюрен. Всичките му хиляда и двеста жители се познават. Като че ли е откъснат от света и в него никога нищо не се случва. Почти... Защото когато местна жена е жестоко нападната, инцидентът обръща живота на спокойното затворено общество с главата надолу, а и всички знаем, че малките градчета обикновено крият тъмни тайни и човек никога не може да опознае напълно хората, около себе си.
„Снежна слепота“ е първата книга от поредицата разследвания на Ари Тор и дебют за Рагнар Йонасон на българския книжен пазар. Това е една чудесна комбинация от скандинавски ноар и класическа детективска история. Образът на главния герой е толкова истински, толкова човешки. Той е интелигентен, откровен, импулсивен, неуверен. И това е само един пример за пълнокръвните герои на „Снежна слепота“. Изказът на Йонасон е стегнат. Главите са кратки е незатормозяващи. Описанието на малкия град и природните картини е изключително живописно. Снежната буря, студът и тъмнината сякаш излизат от страниците на книгата и те поглъщат.
Въпреки че темпото на романа е спокойно, той в никакъв случай не е скучен. Напротив! Усетих истинска наслада докато го чета, а Рагнар Йонасон явно е много интелигентен и знае как да си служи с всики похвати на разказваческото изкуство, защото е много трудно да задържиш вниманието и интереса на читателя, като паралелно с това подклаждаш любопитството му, когато в седемдесет процента от книгата на практика не се случва нищо – няма експлозии, няма престрелки или свръхскоростни гонки. И в този случай ще кажа нещо, което много често изтъквам щом ме попитат какво толкова им харесвам на скандинавците: Те винаги залагат на отношенията между хората. Човешката природа, тъмните кътчета на човешката душа, всички онези желания и чувства, които таим в себе си.

P.S.
Подтикната от любопитство, гугълнах градчето Сиглюфьордюр, за да мога да си изградя по-ясна представа за мястото, на което се развива действието в „Снежна слепота“. Кътче от рая – това определение беше първото нещо, което изникна в съзнанието ми при вида на фиорда и крайбрежието. Място, което с огромно удоволствие бих посетила, за да се изпълнят дробовете ми с този кристален студен въздух и да се насладя на тази невероятна идилия. Кътче от рая!