от Ginka Georgieva / дата: 29 авг 2012

Книгата наистина ми хареса. Рядко чета нещо наистина толкова откровено за света на корпоративните адвокати, а и защо само за тях - за много млади хора с престижни професии, които заплащат този престиж със съсипващ ритъм на живот. Истината и само истината - и за лицемерието, и за фалша, и за липсата на личен живот, и за самотата в света на тези хора. Струва ли си наистина всичко това? Този въпрос си задава автора и решава за себе си че отговорът е не. И избира любовта. Красив финал, съвсем по италиански :-)
P.S. Преводът е чудесен.

от Светлана Тодорова / дата: 21 юли 2012

В книгата всеки може да открие моменти от своето ежедневие - ежедневието на един млад човек, а то се състои от ходене на работата, към която се отнасяме с професионализъм и отговорност и прибиране късно вечер в скромната квартира. И в това ежедневие се нуждаем от една такава книга, която не само ни разсмива и създава приятно настроение, но ни и кара да се спрем за минутка и да се замислим за свободата си.
Още първите страници грабват с изключително богатия език на чувства, мисли и усещания, които са предадени по своеобразен начин – типичен само за автора, който очакваме да открием и в следващите му книги. След като затворим последната страница остава приятното чувство от хубавата книга и ... новото начало, към което всеки трябва да се осмели да посегне.
„Да те черпя едно кафе“...

от Ана Гoчева / дата: 18 юли 2012

Тая книга не е за чичо ми, който е фен на Рики е Повери.
Тая книга е за мен и всички 30+ годишни хора, отдали се на луд работен ритъм и започнали да подозират, че има нещо отчайващо патетично в това.
Авторът описва един класически бърн- аут по много забавен начин. Главният герой - младият адвокат Андреа е всъщност голям пич и по мъжки се справя със професионалните предизвикателства, но в края на романа просто си хвърля оставката. И това е вдъхновяващо действие. На колко от нас ни се е искало да го направим?
Горещо препоръчвам книжката на всички млади корпоративни тигри, у които все още се крие бунтарското.

от Диана Николова / дата: 03 апр 2012

“Неправна кантора” открих съвсем случайно, както често се случват важните неща. Изглеждаше странно на щанда в римската книжарница – автор Duchesne – няколко пъти проверявах дали наистина е от италиански автор, а не преводна литература. Зачетох се в първата глава – шикозно парти в Милано в нюйоркски стил – първата ми асоциация беше с култовия американец Брет Истън Елис. Може би бях открила италианския му литературен двойник.

Всички мои първоначални съмнения и асоциации обаче се оказаха погрешни. Добре законспириралият се Федерико Бакомо е автор със свой почерк, теми и похвати. Основният проблем на този роман е, че те държи дълго. Щом веднъж влезеш в абсурдно смешните ситуации и диалози, няма начин да не цитираш разни фрази от него за дълго време напред. Затова е добре да я прочетат и най-близките ти приятели, за да се посмеете заедно. В крайна сметка аз толкова много цитирах моменти от книгата на моите приятелки от Скалино, че те ми повярваха и я издадоха!

“Неправна кантора” ни кара да преосмислим собствените си идеи за успех, професионална реализация, както и цената на издигането по социалната стълбица. Мечтите, които често преследваме с най-голямо упорство, рядко ни правят щастливи. Рутината създава навици и измамна сигурност, от които е много трудно да се откажеш. Свежият поглед на автора върху традиционно консервативната среда на юристите беше възприет от някои в Италия като опит за подронване на престижа на професията. Но смехът на Бакомо е пречистващ, искрен и освобождаващ.

от Васил Георгиев / дата: 01 апр 2012

за първи път чета адвокатски роман, в който всичко ми звучи достоверно - ужасните клиенти, шефът, който те претоварва с работа и накрая присвоява успеха ти, досадните грешки, виртуозната игра да се отървеш от приближаваща се работа и други хитрини, важна част от изграждането на един истински адвокат.

от Victoria / дата: 26 мар 2012

чела съм я на италиански, много е забавна

от Галина Йотова / дата: 25 мар 2012

Харесвам да чета истории. Харесвам книги, които разказват истории. Истории, които се връщат, обръщат, загатват нови. Романи, в които забравяш, че авторът е точно този, чието име стои на корицата, а е някой, подал ти огледало, в което нещо познато ти се мерва. Не, това не може да съм аз, си казваш. Нямам нито неговата работа, нито живота му. И все пак. Познати съмнения, разпозната умора от безсмислени думи и действия, повтаряща се надежда, че утре, а, може би догодина нещо ще се промени, някой ще се появи. И тези кафе паузи, самоиронично разливащи се в жълто, срамно петно. Накрая се засмиваш на глас и будиш недоумение в околните. Да, толкова е забавно да се пренесеш в една неправна кантора някъде по света и да откриеш забравените правила на щастие в собствения си свят. И така, господин Дючезни, ще ме почерпите ли едно кафе?

от Елена Такева / дата: 25 мар 2012

Плени ме, тази книга ... с неподправения италиански привкус и тънкото чувство за хумор. Чете се с лекота. Забавлява. Един своеобразен "Сексът и градът", но за мъже, за италиански мъже: "Съвременната мода изисква от мъжа да не се страхува, че не изглежда такъв."
Независимо дали затрупан от фирмена документация и безкрайни срещи, стила не слиза от подиума. И как иначе?!? Нали сме в Италия!
Скоро след като прочетох книгата пътувах точно до Фруили- Венеция и открих, че неволно правя аналог с представите, които Федерико Бакомо създава за този район, който неволно ми става скъп. А Бакомо ... Браво на него, свършил е прекрасна работа.

от Таня Левенска / дата: 25 мар 2012

Прочетох книгата почти на един дъх. В забързания и безцелен живот на Андреа припознах своя живот. Но онова, което наистина ме грабна е чувството за хумор, с което е написана. Въпреки кънтящата му самота, глупостта, алчността и безпътието на хората, които го заобикалят, Андреа не губи добротата си, остава истински и не се вписва в групата на коропоративните животни. Влюбих се в него:) Той ми припомни, че вкопчени в миналото и преследващи бъдещето, ние забравяме за настоящето. И тогава, наистина ли можем да кажем, че живеем?!
Горещо препоръчвам тази книга на хората, които обичат живота и ги призовавам да не се боят и да правят онова, което желаят,да не престават да търсят смисъла. Нека не оставяме живота ни да се изнизва незабелязано.
Моите поздравления и за преводача, защото често добрата история, недобре преведена на български език убива успеха на дадена книга.

от Христина Василева / дата: 24 мар 2012

Сигурно знаете какво е due diligence report? Това е „важен и деликатен юридически пасаж”. А мислите ли, че сред фирмената документация, анализите на юридическото и финансово състояние, прегледа на потенциалните рискове, условията за промяна на собствеността, общинските лицензи и изобщо всичките т.нар. issues има място за самоирония? И какво ще кажете, ако попаднете на стажант юрист, току-що завършил престижния университет "Бокони" в Милано, който казва на интервю за работа: „Аз бих могъл да бъда точно този asset, от който се нуждае кантора като тази”?

Любопитно, твърде любопитно... Както и иронично, доста иронично... И реално, всъщност, реалистично...