Приказки на щурчето
Автор: Константин Константинов
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Пан |
| Брой страници | 96 |
| Година на издаване | 2012 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 79 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9546575178 |
| Баркод | 9546575178 |
| Категории | Българска детска класика, Българска детска литература, Литература за деца и юноши, Книги |
“Кри-кри, кри-кри... – подсвирва тихичко щурчето. Ето кой ще ви разкаже най-чудните приказки. И нови, и хубави. И истински, и измислени. Песента на щурчето е ту весела, ту тъжна, ту присмехулна, ту кротка. Тя звучи в тревата или при огнището. Тиха и радостна. Тиха и приспивна. Спри – и чуй! И ти... и ти... кри-кри...”
Константин Константинов
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Константин Илиев Константинов (1890–1970) е български писател и преводач, автор на разкази и пътеписи, на детска литература, както и на един роман („Кръв“, 1933). В историята на българската литература Константинов остава преди всичко с разказите си, в които най-добре се изявява пестеливият му, точен стил, умелото структуриране на сюжета и тънкият усет към психологията на героите.
Константин Константинов е роден в Сливен на 3 август 1890. Завършва Правния факултет (1911) на Софийския университет. Запознава се в Париж със символиста Николай Лилиев. Работи като съдия и адвокат.
Първите му литературни опити са от 1907. През 1914 издава сп. „Звено“ заедно с Димчо Дебелянов и Димитър Подвързачов. Избран за председател (1945-1947) на секция „Литература“ в Камарата за наука и изкуство и за председател (1945-1946) на Съюза на българските писатели.
Константин Константинов е роден в Сливен на 3 август 1890. Завършва Правния факултет (1911) на Софийския университет. Запознава се в Париж със символиста Николай Лилиев. Работи като съдия и адвокат.
Първите му литературни опити са от 1907. През 1914 издава сп. „Звено“ заедно с Димчо Дебелянов и Димитър Подвързачов. Избран за председател (1945-1947) на секция „Литература“ в Камарата за наука и изкуство и за председател (1945-1946) на Съюза на българските писатели.
