Това, което се върши до нашата югозападна граница, повдигна и последната завеса на сцената, където се играе драмата, наречена "Световна история". Маските на актьорите паднаха.
Навремето в езика ни съществуваше една почти забравена днес дума - мъдрост.
Сега тя е подменена с учените думи интелигентност и интелект. Защото мъдростта е черта на един народ. Както и на неговите духовни пастири.
Днес народът вече е обявен за инфантилен, а духовниците за фанатици. Най вече православните. Затова пък имаме интелектуалци, политолози, социолози, културолози. Както и телевизори. Които замениха двухилядолетния църковен амвон. Или по точно лукаво го "модернизираха".
Да свалим за малко политически оцветените си очила. И да отвърнем слуха си от интелектуалните словоблудства. Да насочим към тази историческа сцена прожектора на Богомъдрата Истина. Защото те, героите на предстоящия малък разказ вече владеят де факто почти целият свят. Малко им остава да го завладеят и де юре.
Да чуем защо и как в тази драма да останем българи, православни и славянопишещи. Както и да размислим също така и за необходимостта от разграничаване от лицемерното икуменическо общение и псевдолюбов, вън от Святата Истина.