Името на автора не е преведено правилно. Изхождайки само от този факт, не бих си купила българският вариант.
Култури и организации. Софтуер на ума
Автор: Хеерт Хофстеде
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Класика и стил |
| Брой страници | 372 |
| Година на издаване | 2001 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 667 грама |
| Размери | 22x15 |
| ISBN | 9549964132 |
| Баркод | 9549964132 |
| Категории | Хуманитарни науки, Книги |
Класическото изследване на Хеерт Хофстеде върху “софтуера на ума” ни помага да се вгледаме в начина си на мислене и в това как не успяваме да мислим като членове на групи. Той рисува трезва картина на един свят, който не познава себе си – не съзнава сериозните различия между групите, които населяват планетата ни и е в пълно неведение относно скритите “програми”, които управляват поведението на културите в епохата на главоломно глобално общуване.
Но културният шок, независимо дали това е шокиращият контакт между индивид и нова държава, между организации, между половете или между дипломати от държави в конфликт, може да работи за нас, пише Хофстеде, ако го разберем. А разбирането е ключът към всичко.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Хеерт Хофстеде е един от най-влиятелните социолози на 20 в. Книгата му „Култури и организации. Софтуер на ума” изследва новите ценности, формиращи мисленето на човека и влияещи върху социалните форми, които той организира. Изключително интересен труд, делящ ценностите, залегнали в основата на обществата, на следните противоположности: индивидуализъм срещу колективизъм, мъжественост срещу женственост, слаба срещу силна склонност към поемане на рискове, краткосрочна срещу дългосрочна времева ориентация, малко срещу голямо разстояние до властта.
Така, например, Китай и много източноазиатски страни имат дългосрочна времева ориентация с ниско ниво на поемане на риск, а западният свят има краткосрочна времева ориентация и високо ниво на поемане на риск. Западните общества са по-напрегнати и по-стресови – това говори за високото им ниво на „мъжественост”.
Тези и много други са част от заключенията на Хофстеде по отношение на психологията на социалните структури.
Мартина Маринова, Хеликон Витоша
