Говори се, че мъдреците умират с отворени очи, защото желаят да знаят още. Но нали още Адам и Ева вкусват забранения плод от дървото на познанието и заради необуздания им стремеж към знанието бог ги изгонва от рая, с което според Библията се слага началото на човешката история. Историческият прототип на легендарния Фауст се занимава с магия, медицина, алхимия и астрология. Богатото въображение на неговите съвременници напластява върху действителната му личност множество пикантни моменти и го превръща в желана тема за редица знаменити автори — Кристофър Марлоу, Гьоте, Хайне и Пушкин. Фауст е овладян от неудържимото желание да опознае необятния свят, и за тази цел е готов да продаде дори душата си на дявола.
Вълнуващ е допира на всеки търсещ човек и до знанието, и до изкуството. Някои автори обаче сочат и деструктивната страна на подобно човешко влечение. Например Хегел твърди, че наред със знанието природата дарила на любимото си дете — човека — и... илюзията. За Паскал „главният недъг на човека е тревожното любопитство... Но е по-добре той да се заблуждава, отколкото да живее с напразни стремежи."
За какво могат обаче да ни служат историческите знания и въобще знанията за живота и делата на конкретни личности, включени в разнообразните произведения на изкуството? Богатство ли са тези знания или са своеобразно проклятие за съдбините на човешкия род? Тяхното богатство зависи ли от външни фактори, или се диктува само и единствено от силата на човешкия интелект? Защо едни знания и произведения на изкуството разведряват настроението и успокояват човешката душа, а други непрекъснато я терзаят? Подобни въпроси вълнуват и ще продължават да вълнуват всеки индивид, който по някакъв начин се докосва до магията на историята и на изкуството.
Желязко Стоянов