Тази книга представлява специален подбор на беседи, лекции и извадки от беседи, в които Учителя тълкува и разгръща в дълбочина окултното понятие Виделина. От запазените документи е видно, че още в първите текстове – „Призвание към народа ми“, „Седем разговора с Духа Господен“, Протоколи от Годишна среща на Веригата, писма до ученици и др. – това понятие заема централно място в обясненията и упътванията към учениците и последователите. По-късно присъства не само в беседите и лекциите на Школата, но и в братските вестници и списания, и в спомените на ученици като Боян Боев, Георги Радев, Георги Томалевски, Милка Периклиева и особено много – на Влад Пашов.

Съставителите на книгата само открехват вратата към един свят с необозрим хоризонт, който тепърва подлежи на задълбочено проучване.

Виделината за душата е това, каквото е светлината за тялото. Храненето, растенето, развитието на тялото е невъзможно без светлина. Също така е невъзможно за душата да расте, да се развива и да даде плод без Виделина. Както светлината произтича от Слънцето, тъй и Виделината иде върху душата от Бога. Светлината не е едно и също нещо със Слънцето, също и Виделината – с Бога. Светлината ни подсеща за Слънцето, Виделината ни упътва към Бога.

Поздрав за Новата 1914 г.
Извънредна беседа, 06.01.1914 г.