Средата на 80-те години. Преспан – малко градче някъде дълбоко в българската провинция. „Възродителният процес“ върви с пълна сила, а хората, живели доскоро в добросъседство, постепенно започват да се гледат като врагове. Страхът се настанява в ежедневието, а въздухът вече трепти от предчувствието за катастрофа.
На този фон се развива действието на „Реквием за никого“ – първият български роман за „възродителния процес“. Но книгата не се задоволява с историческата реконструкция. Тя задава въпроса, който продължава да тревожи поколения българи:
Как беше възможно всичко това?
От Преспан, през разпадащата се Югославия, Сърбия, Косово и Босна, чак до Берлин, героите преминават през свят, в който насилието не е изключение, а среда на съществуване.
Това не е роман за политически програми или исторически присъди. Историята тук е фон на една много по-дълбока човешка драма – драмата на страха, вината, любовта, паметта и усилието да останеш човек, когато всичко около теб те подтиква към обратното.
Първоначално публикуван през 2011 година, „Реквием за никого“ се завръща в ново издание петнайсет години по-късно. Роман за „възродителния процес“, но и за паметта, човешкото достойнство и надеждата, че дори след най-тежките исторически катастрофи усилието да останеш човек все още има смисъл.