Вечна светлина
Автор: Франсис Спъфорд
| Издател | Кръг |
| Преводач | Радосвета Гетова |
| Брой страници | 462 |
| Година на издаване | 2026 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 439 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9786192651053 |
| Баркод | 9786192651053 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Роман за оцеляването, за паметта и за чудото да бъдеш жив – точно сега.
Една секунда. Един взрив. Пет убити деца.
В забързан съботен ден през ноември 1944-та германска бомба унищожава голям магазин в Южен Лондон. Реална трагедия, при която загиват 168 души, а десетки са тежко ранени. Романът „Вечна светлина“ прави нещо дръзко и дълбоко човешко: спира времето точно преди взрива – и така позволява на пет от загиналите деца да оцелеят.
Кои са те? И какво бъдеще им е било отнето? Вдъхновена от реални събития, книгата проследява различни съдби през вихъра на необятната лондонска реалност на ХХ век. Синове и дъщери, съпрузи, родители, баби и дядовци; разделени, повторно женени, опечалени. Автобусни контрольори и хазяи, измамници и учители, пациенти и затворници. Дни на лични триумфи и катастрофи… на втори шансове и изкупление. Голямата история на времето – видяна през малките крехки ежедневни
избори на обикновени хора.
„Вечна светлина“ не е творба за алтернативна история, а за цената на всеки изживян ден. За това колко много съдържа един човешки живот – и колко лесно би могъл да не се случи изобщо. Със състрадателен хумор,
забележителен психологически усет и тихо емоционално напрежение Франсис Спъфорд създава текст, който едновременно утешава и разтърсва.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Това е една от онези книги, които се раждат, защото един човек минава всеки ден край една паметна плоча. Човекът в случая е Франсис Спъфорд, а плочата е в памет на загиналите 168 души, от които 11 са деца, при падането на бомба през ноември 1944 година в Южен Лондон. Не би ли могъл един писател да спаси поне няколко от тези деца? Например ако разцепи света и бомбата пада в един, а децата живеят в друг свят? Или пък ако успее да спре бомбата частица от секундата преди да избухне? В историята няма „ако“. Там има една бомба, 168 загинали, 11 от тях деца.
А ето как е в литературата. В един магазин в Лондон през ноември 1944 година доставят тигани, първите, които човек може да купи от началото на войната, затова клиентите са много. Сред тях и деца – близначките Джо и Вал, съучениците Алек, Върн, Бен. Тези имена не са имена на деца от историческия факт, Спъфорд ги е измислил. Покривът на магазина се продънва от бомба и миг по-късно всички клиенти са мъртви. Включително и петте деца. Техният живот завършва тук – пред щанда за тигани. Те няма да продължат да ходят на училище, няма да пораснат, няма да открият какви дарби имат, няма да се влюбят, няма да се оженят, няма да имат деца, няма да се разболеят…
Само че писателят Спъфорд решава да им даде живота, който войната им е отнела. Без да ни предупреди. На една страница бомбата убива децата, а на следващата, пет години по-късно, те са живи. Ходят на училище, дразнят учителите, вършат всичко, което правят децата. И така – през 15 години – Спъфорд проследява по един епизод от живота им. Само че този епизод е толкова наситен, толкова плътен, че си представяш всичко, което се е случвало предишните 15 години. И така – до 2009 година. Бомбите отнемат живот, писателите го дават. Той може да не е безкрайно щастлив, може дори да е грапав, тежък, но е … живот. А това е най-многото, което един писател може да подари.
Веселина Седларска, приятел Хеликон Сливен
творческо писане в Голдсмит Колидж.
