В малкото планинско градче Лоуланд, недалеч от курорт „Вечност“, барът, книжарницата и хотелът уютно съжителстват в една стара къща с подозрителен интериор, още по-подозрителен комин и крайно странна табела. Управител на „Х като сапун“ е Тори Мой – (почти бивша) писателка с повече проблеми, отколкото последователи.
Поводът? Последната ѝ книга, официално „временно спряна от разпространение“, неофициално – забранена, защото в нея твърде много хора разпознават един високопоставен, но обичан, и очевидно неочарователен господин. А когато властта се припознава като злодей, за Тори започва мрачно забавление: от онлайн линч до преследвачи, които не знаят разликата между реалност и илюзия.
За щастие, тя разполага:
– с група верни приятели, по-ексцентрични и от менюто на местния бар (да, те наистина сервират коктейл „42“)
– с обзавеждане, което изглежда сякаш е спасено от филмов декор за готик-ретро-абсурд,
– и с Харви, който не се казва Харви, и който се появява точно когато най-малко ѝ е до любов… или точно когато най-много ѝ трябва.
„Х като сапун“ е черно-хумористично история за смелостта или по-скоро за глупостта да казваш истината на висок глас, и за това как понякога единственото спасение от хейта в интернет е малко любов (паралелно с много скъсани нерви) и приятели, които знаят кога да ти направят кафе, и кога да измислят най-абсурдния план. А какво общо има с това лисицата? Е, ще стане ясно.