"Белият гущер и Бариерата са двете лица на една и съща истина и на един и същ проблем. Всяко фантастично възприемане на света е дълбоко присъщо на човешката душевност. В Бариерата съм потърсил пътищата към нови измерения на душевността - по-висши и по-нравствени. В Белият гущер се опитах да предупредя хората какво ще стане, ако вървят по старите пътища." - Павел Вежинов
Павел Вежинов е роден на 9 ноември 1914 г. в София с кръщелно име Никола Делчев Гугов. В началото на 30-те години сътрудничи на изданията Жупел, РЛФ, Щит,Изкуство и критика и др., през 1938-1944 г. следва философия в Софийския университет. През есента на 1944 г. заминава за фрoнта като редактор на в.Фронтовак и впечатленията си от живота на българската армия въплътява в поредица от разкази, в повестите Златан и Втора рота, като последното произведение спечелва завидна популярност и претърпява няколко издания. От 1947 до 1954 г. Павел Вежинов е заместник главен редактор на в. Стършел и на сп. Септември, а от 1954 г. близо две десетилетия работи в Българска кинематография. Почива внезапно на 2 декември 1983 г.
Павел Вежинов е автор на сборниците Улици без паваж, Дни и вечери, Мека кабел, Сините пеперуди, Гибелта на Аякс, Момчето с цигулката; романите за деца и юноши Следите остават, Произшествие на тихата улица, Прилепите летят нощем; повестите Бариерата, Езерното момче, Белият гущер и др., както и романите Звездите зад нас, Нощем с белите коне и др.