От древни времена до днес китайското общество се формира от взаимодействието на четири фактора – изпити, автокрация, стабилност и технологии. Като се започне от въвеждането на изпита за държавна служба, познат като къдзю, от династия Суей през 587 г. и се премине през системата за управление на персонала, използвана от Китайската комунистическа партия, китайските автокрации са разработили изключителни инструменти за хомогенизирането на идеи, норми и практики. Това уеднаквяване обаче е съпътствано от огромен недостатък: задушаване на творчеството.

Яшън Хуан показва как Китай преминава от динамизъм към крайна стагнация след учредяването на къдзю. Най-проспериращите периоди на Китай, като тези по време на династията Тан (618–907) и при реформистката Китайска комунистическа партия, настъпват, когато акцентът върху мащаба (размера на бюрокрацията) се балансира от обхвата (разнообразието от идеи).

В „Китайският път между възхода и падението“, разглеждайки забележителния успех на Китай през последния половин век, Хуан вижда признаци на опасност в политическите и икономическите обрати при управлението на Си Дзинпин. Китайската комунистическа партия отново издига конформизма над новите идеи, връщайки се към модела къдзю, който в крайна сметка е довел до технологичен упадък. Хуан твърди, че това е урок от историята на Китай и би било разумно китайските лидери да се отнесат сериозно към него.

Ключови думи: Дестинация Китай, Дестинация Азия