История на изкуството
Автор: Николай Райнов
| Издател | Skyprint |
| Брой страници | 808 |
| Година на издаване | 2024 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 1814 грама |
| Размери | 16x24 |
| ISBN | 9789543902064 |
| Баркод | 9789543902064 |
| Категории | История и теория на изкуството, Изкуство, Книги |
„История на изкуството“ на Николай Райнов е грандиозен, несравним по своята всеобхватност и дълбочина труд, оказал огромно влияние върху развитието на българската култура.
Блестящ ерудит, белетрист и поет, график и декоратор, историк и стилист, изследовател и философ, авторът проследява промените през различните епохи – от най-древните времена до началото на XX век – и изразяването на човешкия дух чрез изкуството.
Ключови думи: За учителя с любов, Леонардо да Винчи, Ден на античната култура, Най-хубавият подарък, Подарък за януарските празници, Винсент ван Гог, Международен ден на учителя, Подбрано от 2024, На добър час, випуск 2025
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Завършва Духовната семинария в София (1908). Следва философия в Софийския университет (1911). Участва в Първата световна война като военен кореспондент. Завършва Държавно художествено-индустриално училище в София (1919).
Главен редактор на списанията "Зеница" и "Орфей", вестниците "Камбанар" и "Анхира". Първата му книга "Богомилски легенди" (1912) е публикувана с псевдонима Аноним. Написал е и книгата "Светите братя".
Заради романа "Между пустинята и живота", посветен на живота на Исус Христос, е отлъчен от православната църква. Автор е и на 30 сборника с приказки от цял свят (1930-1934); 9 тома "Вечното в нашата литература" (1941); "История на пластичните изкуства" - 12 тома.
Пише поезия, белетристика, културологични произведения в областта на историята на изобразителното изкуство, фолклора, етнографията; сътрудничи на периодичния печат; проучва много паметници на културата; публикува редица статии за изкуството и литературата. Превежда "Тъй рече Заратустра" (в неговия превод - "Така каза Заратустра") от Ницше (1919).
Професор по история на изкуството в Художествената академия, София (1927-1950). Академик (1945), дописен член на Българския археологически институт.
Умира в София на 2 май 1954 г.
