Историята на „Боксьорът от Нова махала“ – от улицата до ринга

Сладкодумният разказ на Владимир Плавевски превръща детския спомен в забележителен роман

Македонският писател Владимир Плавевски разказва за уличния бияч от своето детство със звучния прякор Дери Катила в романа „Боксьорът от Нова махала“ (изд. „Персей“, прев. Мариян Петров), спечелил престижната награда „Стале Попов“ за най-добра прозаична книга през 2020 г.

Място на действие е кварталът Нова махала в Скопие преди разрушителното земетресение от 1963 г., когато целият град е сринат до основи.

Ангел Тонтевски, или Дери Катила – реален персонаж от детството на Плавевски – е известен уличен побойник от Нова махала и съсед на младия разказвач Владо. А както казва треньорът по бокс Страхил: „Комшията е по-важен от роднината.“ Тогава, разказва авторът, съседите са си помагали във всякакви житейски драматични ситуации. Социалната среда, в която се потапяме в романа, е белязана от бедност, граничеща с мизерия, но хората са били задружни в неволите си. Всяка махала е имала своя улична банда младежи, които са се биели с други банди от други махали, както заради отмъщение, така и заради слава. А всяка банда е имала своя водач – кабадахия.

Такъв за новомахленците е Дери. Прякора си той получава в кланицата, в която работи, защото дере най-бързо животните. А на улицата той е страшилище за всички. Никой не може да му се опре в сбиванията, авторитет е както за своите, така и за чуждите – вражеските банди от другите махали изтръпват само щом чуят името му или го зърнат. Заради проблемите, които Дери Катила създава с буйния си характер, той попада в затвора. Посъветван е да укроти нрава си, като започне да тренира бокс. Тренирайки упорито и всеотдайно, Дери се превръща в боксова легенда на скопския клуб „Вардар“ и в гордост за жителите на Нова махала, а приятелството му с малкия Владо прераства в истинско братство. Дери има проблем с четенето, затова постоянно вика Владо – най-запаления читател в махалата, да му чете на глас книги за бокс и митологични герои, от които се вдъхновява.

Сладкодумният разказ на Владимир Плавевски превръща спомена за онова вече далечно време със запомнящи се герои в литература с отлично качество. Неслучайно романът е оценен от критиката и с една от най-престижните македонски литературни награди.