Славина Лозанова е преподавател по логопедия, специална педагогика и приобщаващо образование в НБУ и СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на десетки научни статии и студии на теми от областта на жестовата лингвистика, бимодалния билингвизъм, жестовия превод, свързани с приложението на българския жестов език в терапията и обучението на деца със слухови нарушения. Практикуващ логопед, жестов преводач и слухово-речеви рехабилитатор на деца и възрастни с кохлеарна имплантация. Съосновател на Институт „Науки за глухите хора“, участник в редица европейски и национални проекти.
Интересът към темата най-общо е свързан с проблемите на езиковото обучение и социалното функциониране при слухово нарушение, описани в литературата и изведени в практиката като възможни решения. Езикът, неразривно свързан с грамотността, е основен съдържателен компонент на всяка образователна политика, защото се явява едновременно цел на обучението и средство за преподаване на знания, умения и отношения. За децата с увреден слух и тяхното обучение езикът е предизвикателство, породено от биологичната непълноценност на един от сензорните канали, обезпечаващи естествения процес на овладяване на език.
Целта на тази разработка е да се осъществи проучване на жестовия език на хората с увреден слух на територията на България, като се направи опит да се опише систематично, за да се създаде вербално-жестов речник. Това ще допринесе за изясняване на двуезичието като социолингвистичен феномен в границите на България и като езикова способност, изразена в употребата на два езика от един и същи глух индивид. Изследователският интерес е насочен, от една страна, към знаковата същност/стойност на мануалните жестове като основни единици, изграждащи системата на българския жестов език, а от друга – към езика като знакова система в контакт с българския вокален език.