Млад, почти юноша, Петко Мицков Цанов категорично отказва да си остане селски човек. Роден в малкия северозападен градец Кула и учил танци в окръжния град Видин, на 18 години той напуска родителите си, за да продължи с танците в голяма и претенциозна София. Упорството му е уникално, печели конкурс и става професионален актьор. Оженва се, има момиченце и момченце. Животът му е прекрасен, докато не се намесват службите. Задействана е Сталиновата максима „Има човек – има проблем, няма човек – няма проблем“. Петко изчезва завинаги.

Романът на Валентин Стоев е написан по тази действителна история и обхваща времето от 9 септември 1944 г. до наши дни. Главният герой е актьор от Държавния музикален театър – млад, надежден, талантлив, който губи живота си само защото се опитва да остане политически неутрален и залага единствено на професията и професионализма си. Това не е по вкуса на новата власт. Повече от 40 години се води „безследно изчезнал“ и едва след разсекретяването на досиетата в началото на ХХI век житейската трагедия на актьора става известна.

Всичко се случва на фона на разгръщащото се по това време в България така наречено Горянско движение, което е първото съпротивително движение в страна от т. нар. Съветски блок, много преди Унгарските събития от 1956 г., Пражката пролет от 1968 г., и полския профсъюз „Солидарност“ от 1980 г., което слага край на десетилетната мантра, че българите са единственият народ, който не се е противопоставял на комунистическата тирания. Истината е точно обратната – противопоставили сме се, при това първи сред съветските сателити, и то с най-много пролята кръв!

Романът е написан на лек и четивен език, героите са пълнокръвни, а сюжетът – интригуващ и увлекателен. Предлага неочаквани конфликти, непознати ситуации и неподозирани истини за едно жестоко време – времето на поне три поколения българи. Едно е сигурно – след тази книга човек ще знае повече!