„Малко ирландско чудо“ – така „Уошингтън Поуст“ описва новия, седми поред роман на Донал Райън, писател с две номинации за „Букър“, когото Себастиан Бари определя като „краля на новата вълна в ирландската литература“.
Райън проследява съдбата на четири поколения от едно семейство, по-точно на жените в него: мъжете присъстват най-често като безучастни статисти, като малодушни второстепенни герои, откровени злодеи или непрежалими мъртъвци.
В 121 глави, сведени всяка до две лаконични страници, са вместени лирична проза, език, който се лее като мед от лъжица, пряка реч, вмъкната в авторовата така, че тя да звучи като музика и да въплъти красотата на писаното слово. Този вълшебен ритъм отмерва дните и миговете в живота в дълбоката ирландска провинция с всекидневните му грижи: раждане и смърт, минало и настояще, щастие и вражди. Образите на четирите жени – свекървата, рано овдовялата снаха, дъщеря ? Сърша и невръстната Пърл, са толкова ярки, че ти се приисква да поживееш малко при тях. Защото през каквито и страдания и жестокости, през каквито и предразсъдъци и сблъсъци да минават, тези храбри ирландки показват, че носиш ли в сърцето си любов, нищо под това небе не може да те уплаши и спре.

Ключови думи: Семейни саги, Блумсдей