"Едно мъжко момиче" на Марко Видал е изпълнено с живот, който в основата си ни е чужд, въпреки век и половина алафранга или тъкмо поради нея. Марко Видал прави на български това, което естествено се прави на всички световни литературни езици - да пишеш на тях, без да си етнически свързано лице. За български това изравняване с големите езици е уникално. Другото уникално в тази книга с оглед на българския поетически идиом е бруталисткото дефлориране на jукашния вечен свенлив реализъм с голямата паламарка на хомосексуалното и лявото в тандем. (Владимир Сабоурин)