Тази книга е опит да разкажа за моя труд и амбиция, определени по-късно като моя лична съдба. Тя е епос за нашето време, за моята фамилия и особено за хората, не само участвали в моят живот, но и изиграли важна роля, за реализиране на моята лична съдба. Една част от тях ме напуснаха много рано и ми причиниха неописуема болка. Оставиха ме сам, много нещастен, вече страхлив, но трудолюбив и без амбиция.

В този труд, определен от самия мен като последна амбиция, ще се опитам аргументирано да защитя не само себе си, но и моите съмишленици. Ще се опитам да им кажа, че историята много години след нас признателно ще се върне към нашето време. Аз вече го чувствам. Тя, самата история, ще определи, че ние сме били достойни за своето време. На един от рождените ми юбилеи моите вече големи деца ми напомниха мъдрите думи на великия Тери Пратчет: “Ако не превърнеш живота си в история, просто ставаш част от нечия друга”. Знам, че звучи нескромно, но със своя труд и амбиция превърнах живота си в лична моя история. Аз и много неизвестни като мен, със собствения се живот писахме своите истории и тази на страната ни. Аз не съм част от нечия история.