„Пътуващият“ е роман срещу забравата, призив към толерантност и човеколюбие. Той е като бутилкова поща, носена от водите на житейския океан цели 80 години: отпушваш я и от нея руква – непрецедена, нефилтрирана, автентична – горчивата истина на историята.

Десети ноември 1938 година е обичаен ден за търговеца Ото Зилберман. Той обсъжда сделки и прави планове за бъдещето. Докато не се прибира вкъщи и на вратата не започват да блъскат щурмоваци от националсоциалистическата партия. Това е денят след Кристалната нощ, а заглавията във вестниците гласят „Ев­реите обявяват война на германския народ“. Зилберман е с арийски вид и това му помага да избяга. Колко дълго обаче може да бяга от нацистите, колко влака трябва да смени и през колко града да мине, за да осъзнае, че от превзетата Германия няма изход? И на никого не му пука, че арестуват и убиват евреи.

„Пътуващият“ е първото свидетелство за Холокоста – романът е издаден през 1939 г. Улрих Александър Бошвиц го пише като в транс веднага след Кристалната нощ – разказът в книгата започва точно с този повратен момент от световната история – 9 срещу 10 ноември 1938 г. Авторът не доживява края на Втората световна война, умира през 1942 г., когато корабът, с който се връща в Англия от Австралия, е потопен от торпедо. Той е само 27-годишен. Редактираният ръкопис на „Пътуващият“ потъва заедно с него, но 80 години по-късно е реконструиран.