Този сборник съдържа текстове, посветени на църковната иконописна традиция. Авторите са съвременни богослови и изследователи на изкуството от България, Гърция, Русия, Сърбия, Германия, Франция и Великобритания. Представени са различни аспекти на темата за църковното иконопочита-ние: произхода и развитието на църковните изображения, богословското им осмисляне и споровете за иконите, художествените похвати в иконописта, символите и значенията в иконата, разяснения, свързани с понятието за каноничност на иконописните стилове и сюжети. Книгата търси отговор на въпроса защо иконата заема толкова важно място в църковното съзнание на вярващия човек. Част от този въпрос е и темата за бъдещето на иконата, за богословските перспективи на авторските търсения в иконописта.
От съставителя

„Всяко изкуство е свързано с живота на формите, но църковното изкуство има работа с формите на невидимото, с живота на литургичните форми. Иконата е чудо на вярата... Силата на иконата извира от нейното съдържание, тя явява Духа. Иконописта ни приобщава към свръхсетивното; емпиричната реалност бледнее при досега си с първообразите на божествената мисъл. Този характер на „божественото изкуство" обяснява привидната строгост на каноните, на които се подчинява то. Те допълват аскетичната подготовка, за да формират въображението и да го насочат към догматично безупречни видения."
Проф. Павел Евдокимов