Самотата е криза. Днешната китайска дума за „криза“ включва два йероглифа. Единият означава „опасност“, а другият – „скрита възможност“; по-ранните им значения са „възможност, родена от опасност или трудно положение“. Кризата неслучайно приковава вниманието ни: тя е съществена част от нашето развитие. В действителност всеки човек е уязвим; обикновено старателно крием раните си. Кризата е сблъсък между старото и новото, между познатото минало и непознатото бъдеще; между този, който сме сега и този, който бихме искали да станем. Това, което е било в миналото добро и ефективно, вече не е такова; поставените нови цели не се постигат със стари методи. Много често в кризата се сблъскват скритите конфликти и противоречия в нас. Кризата изпитва силата на личността, може дори да я разруши – крачката в неизвестното винаги е плашеща, но истински новото се научава само в приключения. Любознателен зрял е онзи, който се e научил постоянно да развива и упражнява способността си за промяна; да се освобождава от старото, за да може да поеме към новото. Крайната цел на самотата е да отвори място за различното и неочакваното. Другият не може да влезе в сърцата и умовете ни, ако не постигнем празнота; само тогава можем истински да го изслушаме и чуем. Много от нещата, които ,,знаем“ като верни, при внимателно изследване се оказват други.