Книгата започва обещаващо, но веднага разочарова с повторенията си. Дори в оригиналният си вид текста да е бил точно така, преводачът е длъжен да поднесе написаното в по- добър вид. На стр. 37 три пъти се споменава "селската къща". През цялото време се наблюдават такива повторения, което дразни и говори за беден речник на автора или преводача. Финският е труден език, за това трябва професионалист да се занимава с превода.
Друг неприятен момент - прекалената описателност на безлични детайли срещу липсата на описание на емоциите. Изредени са купища прилагателни за обикновени предмети без да се споменава много от емоцията, която главният персонаж изпитва. Не можеш да влезеш в историята и да се поставиш на нейно място.
И още - повечето от случките са през очите на трийсет годишна жена. Четейки имам чувството, че става дума за шейсет годишна. На трийсет хората са улегнали, но не скучни. Това като че ли убива атмосферата най- много.

