В началото на работата ми върху тази книга преди повече от шест години аз съвсем подцених трудностите, пред които ще се изправя.Скоро стана ясно, че не бих могъл да пиша адекватно за човешката деструктивност, ако остана в границите на основната област на моята компетентност - психоанализа. При все че това изследване имаше предимно психоаналитичен характер, аз чувствах потребност от минимални познания в други области, особено в неврофизиологията, зоопсихологията, палеонтологията и антропологията, за да избегна една твърде тясна рамка на работа и оттук - неяснота на основния критерий. Налагаше се да бъда в състояние да сверявам заключенията си с основните данни в другите области, за да бъда сигурен, че хипотезите ми не противоречат на тези данни и да установя, както се надявах, че те потвърждават хипотезата ми.
Тъй като изобщо нямаше труд, представящ и интегриращ сведенията за агресия в тези област или поне да ги обобщава в някоя от тези конкретни области, бях принуден да се опитам сам да сторя това. Мислех, че такъв опит би могъл да ползва също така моите читатели, като им предоставя възможността да споделят с мен глобалния възглед върху проблема за деструктивността, отколкото да разчитат на становища от гледна точка на една дисциплина. Няма съмнение, че съществуват много клопки в хода на такъв опит. Естествено не бих могъл да достигна необходимата компетентност във всички тези области, най-малко там, където започнах с недостатъчно знания: неврологията. Можах да получа мъничко познание в тази област не само посредством личните ми проучвания, но и с помощта на невролози, редица от които ме насочиха и отговаряха на многото мои въпроси, а някои прочитаха съответната част от ръкописа. /.../
Ерих Фром