Българските поети, чието слово отразява духа и сърцето на народа, са посветили най-хубавите си песни на Родината. В тях трепти борческият дух, чувството за справедливост и себеотрицанието на българина. Чрез тях дишат най-жизнените и свещени блянове на народа ни, неговата изключителна героичност и готовност за саможертва.

Българинът обича и възпява своята природа, пази заветите и идеалите на народността си, защото знае, че само чрез Родината ще може да осъществи своите човешки мечти.

В този сборник са събрани някои от най-хубавите творения на нашата поезия. Тези песни са огледало на българската съвест и на новата ни история. Те въплъщават устрема ни към свобода, радостите на новия живот след освобождението, възходите и покрусите във войните, болките и идеалите на следвоенното време. Заедно с исторически важните моменти за Родината ни, някои от тези песни отразяват и вечната, непреходна красота, постоянната духовна властност на Отечеството, което сякаш определя жизнения пулс на сърцето ни. Хубавите младежки унеси, свещените завети на бащата, мъдростта на стареца — всичко това търси последна нравствена опора в идеалите на Родината. Това ще намерите и в настоящия сборник, чрез който говори безкористното, вдъхновено слово на поетите, което се е отронило под техните пера през течение на почти един век.

Тази книга е сборник със стихотворения за България, написани през Възраждането и след Освобождението от: Иван Вазов, Теодор Траянов, Николай Лилиев, Кирил Христов, Пейо Яворов, Елисавета Багряна, Асен Разцветников, Никола Ракитин, Пенчо Славейков, Константин Величков, Христо Ботев, Димчо Дебелянов и др.