В „Световното време" неравенствата намират място в историята на приливите и отливите на господствата в международната йерархия: последователното издигане на градовете Венеция, Антверпен, Генуа, Амстердам, възходът на националните икономики на Франция и Англия и накрая британското завладяване на света, основано на Индустриалната революция, дълбокият разрив, чиито последици все още изживяваме.
„Световното време" представя също и един вид надстройка на глобалната история: тя ще бъде завършекът, създадена сякаш и причинена от сили над нея, а тежестта и на свой? ред ще бъде насочена към основата. Според местата и епохите това двойно действие от долу на горе и от горе на долу е повече или по-малко значително. Но дори и в икономически и социално развитите страни световното време не е успяло да размеси всичко.
Всичко ли се е променило? Или събитията и промените в прединдустриалния капитализъм ни представят ранна картина на кризите на нашето време?