Страниците бели ли са или като вестник?
Разказът на прислужницата
Автор: Маргарет Атууд
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Orange Books |
| Преводач | Надежда Розова |
| Брой страници | 416 |
| Година на издаване | 2017 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 515 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786191710454 |
| Баркод | 9786191710454 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
„Изглеждаше, че те имат избор. Изглеждаше, че ние тогава имахме избор. Ние сме общество, загиващо от излишъка на избор.”
Фредова е прислужница в република Галаад. Тя е една от малкото жени, които все още притежават репродуктивни функции. Раждаемостта рязко е спаднала и плодовитостта на жените е рядък дар от Бог, който трябва да бъде контролиран разумно. Това предопределя съдбата на Фредова. Нейната работа е да служи на заможни семейства, като им предостави тялото си. Фредова е прислужница, а това е нейният разказ.
Разказ как веднъж месечно трябва да легне по гръб и да позволи на Командира да проникне в нея, докато съпругата му държи ръцете й.
Разказ как понякога вечер си припомня живота преди, когато е живяла щастливо със съпруга и дъщеря си.
Разказ как е разполагала със собствени пари, достъп до информация, работа, лично пространство.
Разказ как е разполагала със свободата си, преди да стане всичко това.
Това е разказът на Фредова за едно общество, което е сурово, тиранично и фанатично до пълна слепота. Но Фредова няма да ви каже кога се е случило това. Може да е било преди сто години, възможно е да се случи след хилядолетия. Но е възможно и да се случва сега.
Ключови думи: Силните женски образи, Книги-филми, Прочетох и искам да подаря, Най-продавани от 2018 година, Когато се раждаха шедьоврите, Измислени светове, Вдъхновение за пролет, Книгите, които оформиха съвременния свят, Утопии и антиутопии, Любими женски образи
Книгата е с твърди корици.
Книгата с твърди или с меки корици е ?
Здравейте!Имам питане.Това цялата книга ли или е поредица, понеже ми излизат и други?
Сред безсмислени спорове дали абортът да е законен или забранен, политически дискусии по колко деца трябва да ражда една жена и дали изобщо трябва да ражда, назряваща климатична катастрофа, поради човешките ни грешки и свят пълен с некомпетентни правителства като тези на Америка, Унгария, Китай, Бразилия и Полша, книгата не изглежда като "някаква си фантасмагория", а като реално възможно бъдеще на най-фанатичните общества сред нас, особенно българското - след толкова години на политическа пропаганда и промиване на мозъка, което си въздейства меко казано плашещо при четене.
С три думи - книгата е шедьовър. Препоръчвам я на всеки интелигентен читател.
Не знам кой и защо ми препоръча тази книга и я купих. Прочетох я трудно и въобще не ми допадна. Някакви фантасмагории. Да бях прочела анотацията, но на изданието с твърди корици няма такава.
Ако ви е интересно да разберете повече за тази книга, това видео е за вас:
https://Линкът е изтрит от администратор.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Публикувана за първи път през 1985-а година, „Разказът на прислужницата” потапя читателя в едно плашещо, не съвсем нереално, даже осезаемо фанатично общество. Общество, в което прислужниците, обикновените жени, нямат свободна воля. Мъжете с власт имат пълен контрол. Прислужниците служат за разплод. Единственият смисъл на тяхното съществуване е да продължат рода, да износят бебето. Те са живи инкубатори. Те нямат идентичност. Нямат права. Забранено им е да четат и да пишат. Да изкажат мнението си е немислимо. Не притежават дори телата си. Дават им се нови имена, част от тиранията, в която живеят. Главната героиня се нарича Фредова – тя е на Фред, принадлежи му. Към прислужниците не проявяват милост или съжаление. Ако се опълчат на стандарта, наложен от потисническия режим, смъртта им е бавна и мъчителна. За тях няма надежда за щастие, те живеят във вечно подчинение.
Тръпки да те побият, нали? Никой не остава равнодушен пред тази книга. Можеш да я обичаш. Можеш да я мразиш. Тя е способна да те погълне. Няма да можеш да спиш и дълго след като си я прочел, няма да можеш да си я избиеш от главата. Има нещо в тона на романа на Атууд… Докато четеш „Разказът на прислужницата” сякаш забиваш един от онези ножове с назъбени остриета в хълбока си и въртиш, за да засилиш болката. Историята е обсебваща, плашеща, страшно реалистична. Атууд не пести нищо. Не захаросва повествованието с безсмислени фрази. Изказът ѝ е фин, но мощен. И въпреки, че често отричат „Разказът на прислужницата” да е предсказание, тя ужасно се доближава до политическата и религиозна лудост, завладяла света в последните двайсет години.
„Ние не попадахме във вестниците. Ние живеехме покрай ъглите на шрифта, в празните бели полета. Там беше по-свободно. Ние живеехме в пролуките между историите.”
из: „Разказът на прислужницата”
