"От малък искам да убия небето заради мама, която непрекъснато повтаря: "Небето, Тиквичката ми, е огромно, за да ни припомни колко нищожни сме ние тук, долу."
Жил Парис, "Животът ми като Тиквичка"
(превод: Албена Шарбанова)
| Издател | Колибри |
| Преводач | Албена Шарбанова |
| Брой страници | 208 |
| Година на издаване | 2017 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 200 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786190200888 |
| Баркод | 9786190200888 |
| Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Прилича на безжизнена парцалена кукла с широко отворени очи. Спомням си криминалните филми, в които много жени биват убити и лежат като безжизнени парцалени кукли, и си казвам: „Това е то, убих мама.“
Така започва приключението на Икар, с прякор Тиквичка, деветгодишно момченце, което по случайност застрелва майка си алкохоличка. Колкото и парадоксално да звучи, тази трагедия му се отразява донякъде благотворно. Момчето е заведено в приемен дом, където изучава със затрогващата наивност на детския си поглед един нов свят, който не го плаши. Света на Симон, който знае всичко, на Ахмед, който хленчи за щяло и нещяло, на Беатрис, чийто пръст не излиза от носа й, на Жужуб, който компенсира отсъствието на майка си, като се тъпче със сладкиши, на Камий… в която се влюбва. „Животът ми като Тиквичка” е разказ и смешен, и разтърсващ за нелеката съдба на децата в едно предполагаемо високо развито социално общество, разказ, завършващ с (не)очаквано щастлив край.
"От малък искам да убия небето заради мама, която непрекъснато повтаря: "Небето, Тиквичката ми, е огромно, за да ни припомни колко нищожни сме ние тук, долу."
Жил Парис, "Животът ми като Тиквичка"
(превод: Албена Шарбанова)
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]