“Описанието на нашата идентичност трябва да служи като изходна точка за едно обновено разбиране на модерността. Трудността, която изпитваме, да разберем основните трансформации на нашата култура и на нашето общество през предходните три или четири века и да се опитаме да ги уточним, продължава да поглъща вниманието ни. Произведенията на значими съвременни мислители като Фуко, Хабермас и Макинтайър се съсредоточават върху нея. Други, макар да не я разглеждат пряко, предлагат същевременно определена представа за нея чрез позицията, която възприемат по отношение на мисленето и културата на миналото, пък дори и само за да ги отхвърлят. Това не е лишена от основание натрапчива идея. Ние не можем да разберем самите себе си, без да се заемем с тази история.
Що се отнася до мене, разпространените в наше време възгледи по този проблем не ме удовлетворяват. Някои от тях са оптимистични и ни виждат като успели да се издигнем на по-високо равнище; други представят картина на упадък, на загуба, на забрава. Нито първите, нито вторите ми се струват правилни; и двете групи пренебрегват доста важни аспекти на нашата ситуация. Мисля, че трябва да доловим безподобното съчетание от величие и опасност, от grandeur et misere ,което характеризира модерната епоха. Да съзрем цялата сложност и богатство на модерната идентичност означава да съзрем, първо, до каква степен сме ангажирани в нея, въпреки всичките ни опити да я отхвърлим; и второ, до каква степен повърхностни и непълни са едностранчивите съждения, които си разменяме по този повод.
Но не мисля, че можем да схванем това богатство и тази сложност, без да видим как модерното схващане за аза се е развило въз основа на по-ранни представи за човешката идентичност. Тази книга се опитва да определи модерната идентичност, описвайки нейния генезис.”
Чарлз Тейлър