Книгата "Хуманизъм и терор" Мерло-Понти пише след освобождението. Отпечатана е през 1947 год. Това е период от живота му, когато е привлечен от комунистическите идеи, дори повече от своя приятел и състудент, самият Жан-Пол Сартр. Това е времето, когато "да си революционер, означава да осъждаш това, което е, в името на онова, което още не съществува, приемайки го за по-реално от съществуващото". Но във своите възгледи Мерло-Понти твърде бързо се отдалечава към обратния полюс на разсъждения. Особено значение в концепциите на Мерло-Понти се предава на смисловия заряд на двойствеността, неопределеността, многозначността. В книгата революциите се интерпретират като позитивно заредени и истинни единствено в периода на свойто зараждане.