В романа читателят попада в микрокосмоса на едно семейство, където взаимоотношенията често излизат извън утвърдените представи – родителите невинаги дават на децата си най-добрите съвети и невинаги постъпват като зрели хора, а смятаните за най-уравновесени и разумни понякога попадат в конфузни ситуации.
Това е най-вече книга за онези, които тръгват към другите с искреното желание да вършат добро, а често обстоятелствата им пречат да го направят.
Това е и книга за устойчивостта на човешкия дух, който е в състояние да надмогне травмите от сблъсъка с недобронамереността и клеветите. Важно е след всички житейски поражения да не ни напусне желанието да покажем най-доброто от себе си и да потърсим път към повече хора.