Прозата на Румен Тодоров не е широко известна и обикната от българската четяща публика.
Две трети от книгата му "Пътят на шпионина" е структурирана като повест, в която се осмива цитатничеството, разобличават се връзкарството, фанатизма и други уродливи явления на предишния режим. В последната третина (след бунта на обяснителните бележки) се описва градежът на цивилизацията на знанието, усвояването на новите евро ценности и новите водомери.
Трудно е да се определи жанрово тази книга. По обилието на действащи лица наподобява роман, но по липсата на фабула не наподобява.