Последният роман на Д. Гьоч излиза на немски език под заглавието „Сърце от пясък”, въпреки намерението на автора той да носи името „Езичници” Както в повечето му романи и тук се преплитат политическо-философски въпроси с индивидуални дилеми, породени в процеса на глобализацията, при срещата с другостта. „Езичници” е парабола за израждането на утопиите или за мигащата червена лампичка на фашизма, възраждащ и възпроизвеждащ се от страха, захранващ недемократичните системи. Страх витае и в бежанския лагер, намиращ се някъде в Западна Сахара. Въпреки присъствието на международни наблюдатели и войници на ООН там цари параноидна атмосфера на недоверие, отчаяние, нещастие, мизерия, болести, проституция, контрабанда.

В лабиринтните взаимоотношения в лагера потъват политическите, хуманитарните амбиции и не на последно място човечността. Осъзнали своите ежедневни провали, западните наблюдатели се превръщат в езичници - една алегория за банкрута на европейските идеали и ценности.