Безсмъртна класика от един истински класик.
Учителят по фехтовка
Автор: Александър Дюма
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Персей |
| Преводач | Мариян Петров |
| Брой страници | 288 |
| Година на издаване | 2016 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 210 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786191611058 |
| Баркод | 9786191611058 |
| Категории | Европейска класика, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Млад французин, учител по фехтовка, чува, че Русия е истинско Елдорадо за уверените в таланта си, и решава да замине за Санкт Петербург. Пристигайки в града, попада сред местната френска колония и не му е необходимо много време, за да си състави мнение за сънародниците си, които виждат във всеки новопристигнал конкурент и заплаха.
Различна от тях е Луиза, на която той носи писмо от Париж. Отношенията с нея са сърдечни, топли и приятелски. Тя ще му помогне да се установи в града.
Луиза го представя на своя приятел и любим – граф Аненков, който истински и безгранично е влюбен в нея. Младият граф се превръща в негов покровител и му помага с препоръки и съвети.
Съдбите на тези млади хора са вплетени в епохата на мразения император Павел I и неговото 5-годишно противоречиво управление, на император Александър I и Великия княз Константин, както и на най-малкия – Николай I. На фона на великолепните императорски резиденции, прекрасни паркове и красиви дворци се разгръщат сложни човешки взаимоотношения, изпълнени с любов и омраза, вярност и предателство, себеотрицание и благородство.
Загадка и до днес остава това как без нито веднъж да е посетил Русия, Дюма написва с помощта на учителя си по фехтовка Огюстен Гризие „Учителят по фехтовка” един от най-реалистичните романи за времето на декабристите. Неслучайно романът е забранен от император Николай I, а Дюма е обявен за персона нон грата в Русия до смъртта на владетеля.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Александър Дюма е роден на 24 юли, 1802 в град Вийер Котре, департамент Ен (близо до Париж), Франция. Той е син на Томас-Александър Дюма — френски генерал и Мария-Луиза Елисавета Лабуре — дъщеря на гостилничар. Баща му е син на маркиз Александър-Антоан Дави дьо ла Пайетери, който е бил генерал на артилерията в една от френските колонии, и неговата чернокожа робиня Мария-Селест. Самият Александър Дюма е квартерон.
Генерал Дюма умира през 1806, когато Александър е едва четири годишен и оставя майка му без почти никакви средства. Въпреки че Мария-Луиза няма възможност да осигури скъпо образование за сина си, това не спира любовта на младия Александър към книгите и той чете всичко, до което успява да се добере.
Докато той расте, историите за делата на баща му под командването на Наполеон, които майка му му разказва, насочват живото въображение на Александър към приключения и герои. Въпреки бедността си, семейството все още има репутацията на генерал Дюма и връзки в реставрираната монархия. Благодарение на тях двадесетгодишният Александър се мести в Париж, където започва работа в Пале Роял като секретар на могъщият тогава Луи-Филип, Орлеански херцог.
В периода 1839 — 1841, със съдействието на няколко свои приятели, Дюма издава колекция от есета за известни престъпници и престъпления от европейската история, включващи материали за Беатрис Сенси, Борджиите, Карл Лудвиг Санд и Антоан Франсоа Десрю.
При създаването на своите творби Дюма използва помощта на много хора, от които може би най-известен е Огюст Маке. Именно Маке е този, който обрисува прототипа на „Граф Монте Кристо“, той има и значителен принос в „Тримата мускетари“ и продълженията, и някои от другите романи на Дюма. Докато работят заедно, Маке предлага сюжети, а Дюма добавя детайлите, диалозите и завършеците на историите.
Творбите донасят голямо богатство на Дюма, но той често е без пари и в дългове, заради разточителния си начин на живот. Замъкът Шато Монте-Кристо, който той строи, е непрекъснато пълен с непознати или бегли познати, които го използват заради щедростта му.
Когато Луи-Филип е свален, новоизбраният президент Наполеон III не гледа милостиво на Дюма. През 1851 писателят забягва в Брюксел и оттам заминава за Русия, където благодарение на творбите си е вече много популярен. В Русия Дюма прекарва две години и след това отива в Италия, където участва в борбата за обединение на кралството. В крайна сметка се завръща в Париж през 1864. Той умира във Франция на 5 декември 1870 в село Пюи (намиращо се в околностите на град Диеп) на 68 годишна възраст.
Генерал Дюма умира през 1806, когато Александър е едва четири годишен и оставя майка му без почти никакви средства. Въпреки че Мария-Луиза няма възможност да осигури скъпо образование за сина си, това не спира любовта на младия Александър към книгите и той чете всичко, до което успява да се добере.
Докато той расте, историите за делата на баща му под командването на Наполеон, които майка му му разказва, насочват живото въображение на Александър към приключения и герои. Въпреки бедността си, семейството все още има репутацията на генерал Дюма и връзки в реставрираната монархия. Благодарение на тях двадесетгодишният Александър се мести в Париж, където започва работа в Пале Роял като секретар на могъщият тогава Луи-Филип, Орлеански херцог.
В периода 1839 — 1841, със съдействието на няколко свои приятели, Дюма издава колекция от есета за известни престъпници и престъпления от европейската история, включващи материали за Беатрис Сенси, Борджиите, Карл Лудвиг Санд и Антоан Франсоа Десрю.
При създаването на своите творби Дюма използва помощта на много хора, от които може би най-известен е Огюст Маке. Именно Маке е този, който обрисува прототипа на „Граф Монте Кристо“, той има и значителен принос в „Тримата мускетари“ и продълженията, и някои от другите романи на Дюма. Докато работят заедно, Маке предлага сюжети, а Дюма добавя детайлите, диалозите и завършеците на историите.
Творбите донасят голямо богатство на Дюма, но той често е без пари и в дългове, заради разточителния си начин на живот. Замъкът Шато Монте-Кристо, който той строи, е непрекъснато пълен с непознати или бегли познати, които го използват заради щедростта му.
Когато Луи-Филип е свален, новоизбраният президент Наполеон III не гледа милостиво на Дюма. През 1851 писателят забягва в Брюксел и оттам заминава за Русия, където благодарение на творбите си е вече много популярен. В Русия Дюма прекарва две години и след това отива в Италия, където участва в борбата за обединение на кралството. В крайна сметка се завръща в Париж през 1864. Той умира във Франция на 5 декември 1870 в село Пюи (намиращо се в околностите на град Диеп) на 68 годишна възраст.
