Грамотният интелигент надали би се самообвинил в смесване и неяснота по термините, описващи духовността в енциклопедичен стил. Но именно грамотният български интелигент е отсъстващият персонаж на един необходим разговор, на едно гласно обсъждане. И при това, тъкмо той е един от първите му потенциални участници. Да не присъстваш на събитие, което, тъй или иначе, е в твоя дневен ред, означава да се самоизключиш от дневния ред на актуалното.
Духовността не може да изпадне от дневния ред на културата, защото я предшества.
В този смисъл думата „култура“ в заглавието на това ново списание, е директно посочване на едно от кръстосванията на териотории, в които и между които може да се очаква адекватен и непредпоставен диалог по темата, поставена като първа в същото това заглавие – темата „християнство“.

„Християнство и Култура“ е скромен, но активен опит за фокусиране върху понятията, смисъла, достоверността и модерната адекватност на закономерности и императиви, които неумолимата принуда на актуалността ни кара да считаме за неактуални. Естественото и неизбежно желание за бързи и осезаеми промени в нашето реално историческо време, действа като центробежна сила. Тази сила, логично, се опитва да изтласка в периферията на актуалността проблемите на духовността и религията, да ги олекоти и да ги представи пред нас като ненавременни, като символични, като отвлечено абстрактни. Трагичното (исторически трагичното) е, обаче, че от същата онази периферия, в която ги запращаме, тези проблеми – по неумолим закон – ще се завърнат обратно. С голяма, удвоена сила. Центробежното им отхвърляне е всъщност невъзможно. Те са изначално поставени в центъра и ще се завърнат в него; по-точно, ние ще осъзнаем, че не са напускали централното си място. Опитът (най-малкото – историческият) показва, че закъсняването на това осъзнаване е фатално.

„Християнство и Култура“ е жест на доверие (пък ако ще и неоправдано и безпочвено) – доверие към вродената способност на езика ни, на историята ни, на модерността ни, на традицията ни и на националната ни природа, на нас самите. Способността рано или късно да преодоляваме хаоса в процесите на самоосмисляне и самооценка. Способността да се преборваме с лабилността си пред бързите жестове и неочакваните удари на настоящето, които рушат нашата цялост, вместо да ни помогнат да станем по-цялостни. Способността да се надскочи неврастеничността на езика, в която той изпада, опитвайки се да изрече, назове и разреши заплетената логика на ежеминутно случващото се.

„Християнство и Култура“ се опитва да постави своите отправни точки възможно най-близо до извора на инстинктивното неспокойствие и тревога, на които е подложен мислещият и чувстващ човек. Неспокойствието, че въпросите са зададени и времето за отговор тече.
Неспокойствие и тревога: две емоционални състояния, които крият в себе си едно чувство, което – противно на очакването – не руши, а поражда. Защото то е белег на вроден и неотчуждим императив. И защото може да бъде изведено до ново качество.

За всички, които са били, които пребивават, и които ще се окажат в процес на търсене на подобно ново качество, е това списание!
Издателите