Рикле дълго обмисля и подготвя цикъла "Дуински елегии", който има кръгова композиция и трябва да се отпечата в два тома: в първия - елегиите; във втория - всички стихотворения и фрагменти, писани заедно с тях. Поемите са изградени въз основа на елегията и химна, но Рикле на много места не се съобразява с формалните изисквания и с редуването на хекзаметър и пентаметър, а прибягва до свободен и бял стих, като запазва изключителната красота, гъвкавост и музикалност на изказа си. Именно тази виртуозност е причината Стефан Цвайг да го нарече "майстор на златокоеаното слово".

Първата елегия

"Кой би ме чул между ангелите, ако се провикна към техните
редици? И дори някой от тях внезапно да ме притисне
към сърцето си, то начаса ще бъда погълнат от това
покоряващо съществувание. Защото красотата е само
началото на ужаса, който все още можем да понасяме,
и сме изпълнени с такава почит, понеже пренебрежително
отказва да не услужи. Всеки ангел е ужасяващ."
Райнер Мария Рилке