“Случвало ми се е да се възраждам почти от пепелта. Чувствала съм се до дъно смазана, обидена, огорчена и обезверена. Но имам достатъчно сили в себе си, за се справя.”
Цветана Манева


“Пред творчеството на Цветана Манева заставам с удивление. И не толкова от нейния голям талант. Българската сцена е имала, слава Богу има и днес, много надарени актьори. Това не е празна фраза. То се доказва в съвременното битие на театъра, за който няма почти никакви условия и грижи. И ако все пак български театър съществува, това се дължи на актьорите, родени за професията си и готови да понесат много трудности, за да я упражняват. За тях тя никога не е била занаят, а просто начин на живот. Онези, които търсеха на сцената слава и богатство, вече отдавна се отказаха.
Удивлението ми пред Цветана идва от нейния характер, от нейната личност. Актриса с толкова ярка дарба, проявена отрано, трябваше да понесе и продължава да понася много изпитания на капризната театрална орис, да посреща много укори. И въпреки това не само продължава да създава своите героини, но отстоява и творческата си самоличност, и художествените си убеждения. Притежава една особена гордост. Вглъбена и овладяна, изпълнена с ненакърнимо достойнство, тя преминава със самообладание през суетнята и празнословието на театралното задкулисие. Тази гордост тържествува по особено мъдрия начин, с който тя извайва образите си, като същевременно ги изпълва със спонтанност на чувствата и трагическа глъбина на страстите. Цветана е съвременната ни българска трагичка. Принадлежи към онзи рядък клон от актьорските дарования, за който навремето Гео Милев вдъхновено писа:
Драматическата актриса изобщо е голяма рядкост. У нас е имало досега само две и то е много – Роза Попова и Адриана Будевска.”
Севелина Гьорова

Ключови думи: паети