"В моето минало има дълги празни периоди, които остават загадка и не ми подсказват нищо. Нещо тайнствено боботи в тях, но проблясъците на прояснение не се появяват. Тъмно е като в рог и остава все същото — всичко, което е съставлявало същността ми; всички промени и неща, които са ми се случили тогава, ще бъдат безвъзвратно загубени за мене, ако не ги намеря. Не друг, само аз. Къде са те? Къде са пръснатите, начупени парченца от онова незавършено момченце и от учудения млад мъж, които по-късно се превърнаха в мен самия? Сега понякога ми се струва, че може би има дълги периоди от време, в които може би не съм бил никъде. Какво изобщо се е случило с всички тези истински важни части от миналото ми, които вече не съществуват в паметта ми и са били пренебрегнати и забравени от другите? Никой вече няма да си ги припомни. Твърде късно е да бъда събран отново, да бъда съединен обратно. Следователно животът ми не е изцяло правдоподобен. Затруднявам се да повярвам в съществуването му."
Джоузеф Хелър, "Нещо се случи"

