Това е дневникът на големия български революционер Васил Чекаларов, в който е отразен периодът от 3 юли 1901 до 30 август 1903 г., период изпълнен с героични и катастрофални събития за македонските българи.
Като приложение е включен и преводът на спомените на костурския гръцки митрополит Германос Каравангелис, не само за да се прочете, а и който би желал да направи паралел във вижданията на двамата видни противници, живели и действали по едно и също време в един и същи край. Чекаларов е сред най-изявените водачи на борците за освобождението на Македония от турския потисник, докато Каравангелис, също намиращ се в този поробен край е не борец срещу поробителите, а срещу мирното българско население, българските черкви и училища, а често и предводител на андартски и турски потери срещу четите на ВМОРО и въстаналия народ през Илинденско-Преображенското въстание.