Виена, 1938 г. Нацистите разрешават на Зигмунд Фройд да излезе от страната заедно с
посочените от него близки хора. Убеден, че нацистите скоро ще напуснат Австрия, Фройд включва в списъка си своето семейство и сестрите на жена си (плюс кучето), но не и собствените си четири сестри, които впоследствие са изпратени в лагера в Терезин. На фона на тази провокативна история Адолфина Фройд, най-малката сестра, разказва за живота си, за несбъднатите си мечти, за любовта си, за обожавания по-голям брат. През призмата на нелекия живот на една изгубена в сенките на историята жена Смилевски разглежда проблемите на любовта, омразата и секса, на депресията и лудостта. „Сестрата на Зигмунд Фройд“ е книга на идеите, книга за избора и за тъмната страна на човешката природа.
„Поразително… Дръзко и неочаквано… Авторът ни представя нещо като сенчеста и силно
критична биография на „великия човек“… Бях дълбоко развълнувана.“
Джойс Каръл Оутс
„Романът доставя истинско удоволствие. В него има голяма дълбочина, а езикът е поетичен и блестящ.“
Асошиейтид Прес
„Едно от най-интересните литературни събития на годината… Лесно за четене, интересно и задълбочено.“
Дубравка Угрешич
Ключови думи: Балкански корени
Романът “Сестрата на Зигмунд Фройд” идва в момент, когато нуждата да прецизираме и подредим бита си, е неотложна. Казано в духа на Фройд. Текстът около неговата личност, в случая лежи на исторически документ – как прави списък с хората, които могат да напуснат Австрия след нацистката инвазия, без имената на четирите си сестри. По-късно те умират в лагера Терезин.
Великолепна рамкова структура обхваща този период от живота на Адолфина (една от сестрите) и наблюденията й над родството, лудостта, бохемска Виена в началото на ХХ в.
Фикция, описана с лицата на значими творци, построена с теории на прочути мислители. Висок стил, напълно преодолим – доказва го Наградата за литература на Европейския съюз (2010г).
Отвъд сухите факти стоят чувствителността на македонския писател Гоце Смилевски, чистият български превод на проф. Божидар Манов и … едно огледало. Колкото по – близо го насочим, толкова по – вярно ще ни отрази. Защото драма е не реалността в която живеем, а начинът по който някой ни я тълкува.
Ако ще да е Фройд.
Людмила Еленкова, Хеликон София - България
Гоце Смилевски е роден на 9 април 1975 г. в Скопие. Учи общо и сравнително литературознание в университета „Св. Св. Кирил и Методий” в родния си град. Продължава образованието си в Карловия университет в Прага, а след това прави докторска дисертация в Европейския университет в Будапеща. Публикува първия си роман „Планета на неизкуството” през 2000 г. Следващата му книга – „Разговор със Спиноза” – е обявена за роман на 2002 г. в Македония. Преведена е в САЩ, Словения, Полша, Сърбия, Хърватска, Финландия. Заглавието получи високата оценка и на българската публика – както на критиката, така и на читателите с по-изтънчен вкус. За третия си поред роман, „Сестрата на Зигмунд Фройд“, Гоце Смилевски е носител на Наградата за литература на Европейския съюз за 2010 г. Автор е на пиесите „Спиноза” и „Три малки танцови стъпки през границата”.