Нямам търпение да видя какво е сътворила Нотомб! Обожавам книгите й! :)
| Издател | Колибри |
| Преводач | Светла Лекарска |
| Брой страници | 120 |
| Година на издаване | 2013 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 126 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786191501168 |
| Баркод | 9786191501168 |
| Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
На седемгодишна възраст Амели Нотомб, френското дете чудо, което всяка година пише по един роман (от които 11 издадени от ИК „Колибри“), е принудена да напусне любимата си Япония и да се премести с родителите си в Китай – страната, в която децата от дипломатическото гето се отдават на безмилостни битки помежду си, но и в която Амели ще изпита първата си детска любов към жестоката и недостъпна Елена. По този роман пътуване в сърцето на детството са създадени опера и театрална пиеса, а авторката е удостоена с Наградата за призвание и с наградата „Шардон“.
Не случайно избрах глагола саботирам. Не знаех нищо за етимологията му, но чувах в него думата „саб?“ и мислех за моите тичащи крака. Елена искаше да се „саботирам“ за нея, тоест да се стъпча със собствените си крака. Тичах и си представях, че земята е моето тяло и че го тъпча с дървени обувки, за да се подчиня на моята хубавица, и че ще го тъпча, докато изпадне в агония. Усмихвах се на тази прекрасна перспектива и все по-усилено „саботирах“, като минавах на по-голяма скорост.
Нямам търпение да видя какво е сътворила Нотомб! Обожавам книгите й! :)
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Шизоферения, психопатия, еднополова любов, не звучи много добре като за роман, но напротив Амели Нотомб прави всички тези състояния на душата да изглеждат прекрасни и уникални.
Всичко, което хората отричат и избягват, всичко за което си затварят очите и си втълпяват, че не съществува, защото е прекалено брутално, тя го пречупва през своята призма и го прави уникално, красиво нещо, за което си струва да живееш и "Какво представлява цветето? Гигантски полов орган в зенита на своето блаженство."
Стефка Биволарска, Хеликон София - Славейков
Амели Нотомб ни забърква отново в един дирижиран умело от нея хаос - по детски наивен като "Повелителят на мухите". Малката белгийка пак говори за любов, но и за война, прочетени през класически произведения, като този път на прицел е "Илиада".
И отново, като "Изумление и трепет" и "Нито Ева, нито Адам" прекрасната Амели ни връща в детството си, този път не в любимата й Япония, а в Китай.
Книгата е поредният богат на изразни средства и метафори, начетен опит на Нотомб да представи необятната вселена на въображението си на изумения си поЧитател.
Не е за пропускане!
Елена Бойчинова, Хеликон София - Шишман
Признавам, че никога не бях чела Амели Нотомб въпреки шестгодишния си книжарски стаж. И съвсем не намирах причини да променя тази моя практика. Обаче докато подреждах новоизлезия й роман неволно разгърнах няколко страници, след което така и не можах да го оставя.
След класиците и "Любовта трае три години" на Бегбеде не мислех, че за любовта може да се напише нещо повече. (Само уточнявам, че "Саботажа" е писан преди "Любовта..." в далечната вече 1993 г.)
Благодаря безкрайно на китайския комунизъм затова, че е спомогнал това да не е така. Благодаря на Амели за това, че ми показа, че винаги ще може да се пише за любовта, така като винаги ще има хора, които да обичат. Някои казват, че тя не предлага на читателя някакви неизвестни досега истини, но начинът, по който ни кара да преживеем вече известните e великолепен и несравним.
Най-разтърсващата част от човешкото съществувание в стотина страници „съвършена метафизична простота”.
Флорика Велева, Хеликон Благоевград