Текстовете, намерили място в Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, са научно изследване на факти и събития, свързани с историческото развитие на пластическите изкуства по българските земи - от праисторическата епоха до наши дни. Засегнати са всички видове и жанрове на пластическото изкуство - живопис, графика, скулптура, монументални и декоративно-приложни изкуства, неконвенционални форми на изкуството и други. Проследени са основни аспекти и тенденции в развитието на архитектурата, археологията и фолклора през различни периоди. Включени са голям брой понятия и термини, характерни за пластическото изкуство. Статиите са богато илюстрирани и са придружени с изчерпателна научна библиография. Важен раздел са биографичните статии за художници, архитекти, изкуствоведи и археолози, културни деятели и общественици с принос за развитието на културата. Фигурират също така и материали за музеи, галерии, изложби, научни форуми и организации. Автори на статиите са изтъкнати специалисти в областта на пластическите изкуства - изкуствоведи, археолози, културолози.