Есто Везенков не се радва на широка известност. Въпреки че целият му съзнателен живот - чак до 70-те години на миналия век, е преминал през институции, пряко свързани с публичността: радио, преса, книгоиздателства.
Всъщност след като човек прочете спомените, се убеждава, че странно няма. Как ще дадеш публичност на човек, създател на фашисткото, както е наречено след промяната от 1944 г., радио, който след въпросната промяна не пожела да се пребоядиса чевръсто, както и шумно да застане на страната на победителите. От когото се искаше само да обърне като хастар убежденията си. Обаче това само за Есто Везенков беше всичко. Затова, вместо да го стори, той предпочете тихо, възпитано и професионално да прави това, което бе неговото призвание - популяризацията на българската история и култура.
Така благодарение на него в областта на историческата публицистика се появиха имена като Александър Фол, Вера Мутафчиева, Васил Гюзелев, Надежда Драгова, Дойно Дойнов - четени и препрочитани и до днес. Доволен, че си е свършил работата, давайки поредното доказателство, че ако можеш и искаш да свършиш нещо, дори и онази система няма как да ти попречи. И най-главното, че човек може да живее достойно и в недостойни времена. /Людмила Зидарова, Елена Бугарчева/