Новата книга на проф. Милена Георгиева е фокусирана главно върху твърде специфичен обект на изследване, който по същество представлява синтетичен „словесно-изобразителен” продукт – т.нар. от нея „бохемски” албуми на Иван Пенков, един от най-изтъкнатите български художници от първата половина на ХХ век. Тяхна „рамка” е неговото оригинално слово и все още непознатите му за широката публика творби от всички видове и жанрове, в които е работил. Текстът осъществява успешен опит за вплитане на социологически и културни измерения, което без съмнение повишава стойността и на изкуствоведските анализи и изводи, правейки го отворен към интердисциплинарни насоки.
Досега явления и факти от подобен, да не кажем „маргинален”, но във всеки случай своеобразен „игрови” пласт в историята на българското изкуство не са били обект на внимание. А неформалните обединения, функциониращи на равнища, различни от официалните в сферата на художествената култура понякога дават повече материал за разбирането и реконструирането на онова, което често наричаме неопределено „дух на епохата”. Авторката познава отлично периода, за който пише много увлекателно. Нейно своеобразно кредо е убеждението, че стилистичният анализ далеч не е достатъчен за пълноценното разбиране на феномена. Той трябва да бъде допълнен от изследване на културната роля на ключови или важни фигури в определен художествен и духовен контекст, да се впише проблематиката на албумите в по-обширни тематични кръгове като ролята и значението на кафенето в новата градска среда, традицията на бохемските артистични общности у нас, анализа на социални жестове и поведенчески модели, чието успоредяване условно и схематично може да бъде назовано „изкуство” и „живот”. Изложени в ясна и достъпна форма тези страници се четат с повишен интерес. За читателя е важна и „двойната оптика” на албумите – от една страна, да ги възприеме като своеобразно средоточие на определена културна епоха и от друга - да „види” самата епоха през конкретиката на албумите. Фино са откроени спецификите на двата типа тоталитаризъм (събитията в Германия през 20-те и 30-те години, комунистическия режим в края на 40-те и нач. на 50-те години) и рефлексията им върху поведението и творчеството на Иван Пенков. Заслужават внимание наблюденията на авторката относно проникването на черти от авангарда в „ниските” зони на художествената култура, където карнавалното и игровото се разполагат по-органично, сравнително по-голямата свобода, която художниците си позволяват именно тук в сравнение със „сериозното” изкуство.
Да ни въведе в смеховата култура на българския интелектуалец в едно истерично, жестоко, но и очовечаващо време – това е задачата на Милена Георгиева.

Проф.д.изк. Чавдар Попов