Именникът на хунобългарските канове почти век и половина е обект на много изследвания, но досега нито едно заключение не е прието от науката като напълно задоволително. Невъзможността на изследователите да разчетат паметника произтича от трудното определяне на неговото леточисление /календар/ и неговото летоброене /хронология/ и приравняването им към известните други източници дати и периоди. Трудност, която се дължи на погрешни, както авторът ги нарича "мирогледни представи" за характера на древната хунобългарска астрономия.
Именникът е задоволявал нуждата от внасяне на леточислен и летоброен ред за хода на времето в груповите и частни представи. Неговото предназначение е било да е обествено леточисление, неговото дългогодишно съществуване се е дължало на държавно защитено научно предание. Точността на хунобългарската астрономия при отчитането на периодите впечатлява, като се има предвид нейната древност и е нещо, с което, ние, българите, трябва да се гордеем.
Книгата приковава вниманието на читателя на първо място със забележителните познания на автора по темата, както и с богатата му историческа култура и вероятно ще постави край на много от продължаващите разногласия.