Въобразяваме си, че можем да прекъсваме необмислените любовни връзки без усилие. Ала когато се изправим пред мъката, която следва тези прекъснати връзки, пред горестния потрес на измамената душа, пред неверието подир безграничното доверие (...), пред смазаното себелюбие, което не знае къде да се дене, долавяме, че има нещо свято в сърцето, което страда, защото обича; откриваме колко са дълбоки корените на обичта, която си мислим, че само пораждаме, без да споделяме. И ако успеем да преодолеем това, което наричаме слабост, то е, защото сме стъпкали всичко благородно в себе си, защото сме унищожили всяка честност, жертвайки всичко възвишено и добро, което притежаваме.