Духовната проза на Гогол се отделя в самостоятелен корпус, създаден в късния, постхудожествен период на неговото творчество, между 184101842 г., когато написва откъса "Рим" , и 1848 г., когато се връща окончателно в Москва, година след излизането на "Избрани места от преписката с приятели". Корпусът включва още текстовете, поместени в настоящото издание: Размисли върху Божествената литургия, Авторска иповед, авторските олитви и останалите фрагенти от съдържанието. Спецификата на тези творби е, че те в голямата си част са написани извън Русия и по същество са дистанцирана, утопична рефлексия към родната действителност.