от Мария Андреева / дата: 02 авг 2012

Ед но та лан т ли во, ум но, тру до лю би во и мно го чу в с т ви тел но мо ми че про во ки ра от из ве с т но вре ме пре д с­та ви те ми за съ в ре мен ния млад чо век. За ра но фор ми ра щия се ми ро г лед, за фи ло со ф с ки те му раз ми с­ли и още юно ше с ки те въл не ния и при с т ра с тия, за оне зи дъл бо ки и не тол ко ва, пре жи вя ва ния и ра зо ча­ро ва ния, при съ щи на мла да та му въз раст…

Мно го въ п ро си, ко и то по ра ж да ед на мал ка, по ч ти джо бен фор мат кни ж ка / с ху до же с т ве но оформ ле ние до с та стран но и по ч ти не при ем ли во за мен, не пре ду бе де ния оби к но вен чи та тел/, съ дър жа ща око ло 50 ли ри ч ни твор би, на пи са ни от Ро си ца Тра я но ва – мла да та бал чи ш ка пи са тел ка, ко я то пре ди 7-8 ме се ца тол ко ва при я т но ни из не на да с ро ма на „Хи ме ра за жи вот”. Се га пър ва та и по е ти ч на кни ж ка но си скром­но то за г ла вие „Ше пот”.

Един въл ну ващ ше пот на чо век, на мо ми че с из не на д ва що дъл бо ка ду ше в ност, в ко я то до ми ни ра по ч ти де т с ко то, чи с то то, не об ре ме не но то съ з на ние.

„Но ако де т с ко то във мен ум ре, то га ва кол ко аз ще стру вам?”

Сво бо до лю би е то, вол но ст та, стре ме жът към ог ра ни че ния и ос во бо ж да ва не от до г ми са оп ре де ля щи за жи во та в оп ре де ле на въз раст.

„Да из бя гам от въд и на во ля сво бо д но да ти чам.”

Ду ше в ност, в ко я то го с по д с т ва на де ж да та, вя ра та в до б ро то, ве д ри ят оп ти ми зъм:

„Ед на вра та днес ми се за т во ри.

Ни що. Има и дру ги. Все ня коя ще се от во ри.”

Но има и съм не ния, ра зо ча ро ва ния, раз ми с ли и мла де ж ки тре пет за лю бо в та, за ме ж ду ли ч но с т ни те от­но ше ния, за вер но ст та и при я тел с т во то, за тол ко ва още мно го ва ж ни не ща, за ню ан си в съ ще с т ву ва не то, без ко и то жи во тът е ску чен. И не са мо то ва – Ро си Тра я но ва да ва по е ти чен из раз на об що чо ве ш ки про б­ле ми и въл не ния, пред ко и то се из п ра вя съ в ре мен ни ят млад чо век.

„Вървях и питах се:

Как? Кога? Къде?”

Вся ка стра ни ч ка от скром на та мал ка кни ж ка с дре бен шрифт но си из не на да с раз но о б ра зи е то от ми с ли, чу в с т ва, раз ми ш ле ния, по ня ко га твър де зре ли.

„Бе тон от пя съ ка се пра ви, жи вот от це ли се гра ди.”

Из не на д ва с ори ги нал ни те ме та фо ри и сим во ли, с бо га та та изо б ра зи тел ност, по с ти г на та с мал ко ду ми, осо бе но спо лу ч ли во из по л з ва ни те сра в не ния и ана ло гия с при ро да та. Ед ни ши ро ко от во ре ни се ти ва са ви де ли пре ле ст та на зим ния пей заж /”При ка з ка от лед”/, чу ли са пе сен та на лу на та и при г ла ся щи те и зве­з ди, усе ти ли са кра со та та на про лет та и есен та, на цве тя та, на пя съ ка…

След из ку ше ни е то да пу б ли ку ва част от по е ти ч ни те си твор би, Ро си пи ше своя вто ри ро ман, има идея и за тре ти. Ще учи дра ма тур гия, на вяр но. Ка к то ка з ва са ма в свое сти хо т во ре ние „Обър к ва ция го ля ма”. Спо ред мен про с то се ри о з на за я в ка за един из г ря ващ ли те ра ту рен та лант.

Вярвам в успеха ти, Роси!

Мария АНДРЕЕВА

от Елена Л. / дата: 31 юли 2012

Страхотни стихове! Много истински и чувствени!

от оля / дата: 16 юни 2012

Роси, и романът ти е покъртителен, и стихосбирката. И на трагедията, описана в романа ти плаках, и на голяма част от стихотворенията - също. Истински, покъртителни, но и много тъжни! В училище даскалиците все ни карат да обясняваме кой автор какво е искал да каже с творбата си?! Та при теб всичко е казано ясно и точно. Искам много да продължиш да пишеш и да ни радваш с нови произведения, но дано да не те изучаваме в училище, защото умните даскали ще обезличат всичко. Момиче, дай нещо весело, ако можеш, въпреки че то имали вече нещо радостно в този живот? Желая ти успех!

от Автор / дата: 15 юни 2012

Това момиче ми е много интересно като личност. Еднакво добра и в проза и в поезия (ако може да се съди с по един пример), а това е изключителна рядкост. В последно време тръгнах да гледам много лошо на българската съвременна поезия. То бял стих ли не беше, хайку, белетристични опити и какво ли още не. А реално стиха е обвързан с римата, като една песен. Поздрави!

от Саша / дата: 13 юни 2012

Абе "Читател", като си толкова отворен, що не си пишеш истинското име, а се криеш зад псевдоними? Щом "всеки може да си издава", ще не издадеш и ти?! Ти разбираш ли от поезия? Или за теб най-важното е да лееш злоба, щото си .... Всяко едно стихотворение е пълно с топлина, макар и тъжна! Всяко едно стихотворение разкрива истина, която ние не смеем да кажем на глас! Всяка една дума е искрена и чувствена! А ти освен злобар/ка, си и фригиден/на? Скрий се в дупката си и не се показвай навън!

от Норли / дата: 11 юни 2012

Ех, че злоба. Е па, отвори последната страница и се свържи с редактора. Издай и ти тогава. В сравнение с боклуците по пазара, които бълват ежедневно, поезията на авторката е просто невероятна. Не знам кое наричаш неподходящо, ама като гледам как се хвърляте да разкъсате всеки млад автор направо ме хваща яд на държавата ни. Може би ако беше писала за чалга и порно, щеше да е по-подходящо, че и на възрастта й щеше да пасне, ако съдя по поколенията. Боже опази! Радвайте се, че има хора като Росица, които не ви мажат очите с блудкави песни, не ги спирайте, пребъдвайте и я оставете да литне!

от Читател / дата: 11 юни 2012

Абе няма ли редактор тази книга?Много елементарно,неподходящи думи,поетическа неграмотност.....така всеки може да си издава.........

от Митко К. / дата: 10 юни 2012

Много искрени и разбираеми, а казващи толкова истини! Уникални са! Сега ще си взема романа да го прочета.

от Бояна / дата: 05 юни 2012

Реални, завладяващи и пълни с истина като романа "Химера за живот". Кога ще излезе втория роман?